Георги Константинов: Най-трудната мисия на този свят е да бъдеш човек
Най-трудната мисия на този свят е да бъдеш човек. Във всички мисии, които има да изпълни пред себе си, човекът трябва да остане в сърцевината си човек, да остане хуманен, добросъвестен, да е честен пред хората, да бъде необходим със своите добрини. Това каза поетът Георги Константинов. Новата му стихосбирка е озаглавена „Несгъваем човек“. Премиерата на книгата ще е на 18 декември, два дни преди 81-вия рожден ден на автора, в Столичната библиотека. Ще има пак рецитал, направен от мен, ще има и изпълнители, които ще изпеят по няколко песни по мои стихотворения. Ще може всеки да получи и автограф върху тази книга, отбеляза поетът. „Това е наистина нова стихосбирка. В нея има предимно стихотворения от последните две-три години. Това са стихове за любовта, за приятелството, за трудното време, в което живеем“, разказа Константинов. Той обясни, че в стихосбирката има особена комбинация от лиризъм и чувство за хумор. Добре е човек да гледа и с хумор на проблемите, освен че трябва да ги решава, каза поетът. Общо около 80 произведения са включени в новата му книга. Повечето от тях са публикувани преди това в интернет. Стихотворението „Несгъваем човек“, което дава заглавието си и на поетичния сборник, също е вече познато на читателите на Георги Константинов. За първи път авторът го публикува на страницата си във Фейсбук през 2023 г., представял го е и на литературни срещи. За стихотворението той казва, че е интересно и леко иронично. По думите му „несгъваем човек“ е човек, който не се пуска по течение и не върви по вятъра, а който не се сгъва и не отстъпва, особено пред по-големи от него по ранг хора. Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно - българска филология в Софийския университет (1967). Работи като редактор в Българската национална телевизия (1967–1971), заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (1983–1993). Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990–1991), заместник министър на културата (1995–1996). В периода 2000–2014 е председател на българския П.Е.Н. център. Константинов дебютира с три стихотворения: „Еделвайс“, „На път“ и „Хижа“, публикувани в сп. „Родна реч“ през 1959 г. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, „Пулс“, сп. „Читалище“, „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, „Хоризонт“ и др. От 1993 е издател на възстановеното сп. „Пламък“. Дебютната му поетическа книга „Една усмивка ми е столица“ излиза през 1967 г. Негови книги са „Аспиринов сняг“, „Лявата ръка на бога“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Любовно разписание“, „Папагалчето Браво“, „Вечно подранил“, „Човек за споделяне“, „Приказки за Румпи-Румп“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“, „Вечерни слънчогледи“, „Неделен човек“, „Миг като вечност“, „Приключенията на Туфо рижия“ и други. По повече от 200 негови стихотворения са създадени песни. Сред тях са „Миг като вечност”, „Предутрин", „Вечер”, „Пасторално”, „Обичам те дотук”, „Неделен човек”, „Любов” и други. Носител е на наградите Меdalika Pontificia Vatikan (1996), Национална награда за поезия (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1987), награда „Петко Р. Славейков“, награда на Министерството на образованието и науката (2001), национална награда за цялостен принос в детско-юношеската литература „Константин Константинов“ (2005). Негови творби са преведени на гръцки, испански, немски, нидерландски, полски, румънски, руски, сръбски, украински, чешки и други езици.
|
![]()
Литературен обзор
Летни страници: Какво разказват италианските бестселъри
Лятото приключва, но въпросът за книгите, които ни са вдъхновили през средата на сезона, остава актуален. Докато слънцето беше най-силно, някои заглавия се изкачиха на върха на класациите в Италия и се превърнаха в най-продаваните книги за август 2025 година. ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Литературен обзор
Откриване на модерни дигитални библиотеки вдъхновява младите хора
В едно от най-значимите събития в образователната сфера за последните години, Спортно училище „Димитър Рохов“ отвори врати за нови възможности и иновации. Церемонията по откриването на модерния STEM център и дигиталната библиотека се превърна в сим ...
Валери Генков
|
![]()
Време за споделяне, размисъл и вдъхновение чрез думите
Добрина Маркова
|
![]()
Литературен обзор
Етика и технологии в дилемата на трамвая
Дилемата на трамвая: етични размисли за технологичната еволюция и човешката отговорност
В последните години, дебатите около етичните решения се върнаха с нова сила, като особено внимание привлече така нареченият "проблем на трамвая" или "дилемата на железопът ...
Ангелина Липчева
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
На бюрото
Вечер на думите и сърцата
На 24 септември Националният етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще бъде част от международната инициатива „Нощ на литературата“ за пореден път. Тази събитийна вечер обещава да събере любителите на словото в уникална атмосфера, където културата среща ист ...
Валери Генков
|
![]() ![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не ...
Валери Генков
|
![]()
Златното мастило
Книги за бъдещето на Враца
Ангелина Липчева
|
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
Ангелина Липчева
|
В американския юг думата „бял боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социални слоеве. В началото на 20-и век, по време на зората на евгениката, този термин е бил свързан с идеи за „неподходящи&ldquo ...
|
![]() ![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
10:16 ч. / 27.11.2024
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 3027 |
![]() |
Най-трудната мисия на този свят е да бъдеш човек. Във всички мисии, които има да изпълни пред себе си, човекът трябва да остане в сърцевината си човек, да остане хуманен, добросъвестен, да е честен пред хората, да бъде необходим със своите добрини. Това каза поетът Георги Константинов.
Новата му стихосбирка е озаглавена „Несгъваем човек“.
Премиерата на книгата ще е на 18 декември, два дни преди 81-вия рожден ден на автора, в Столичната библиотека.
Ще има пак рецитал, направен от мен, ще има и изпълнители, които ще изпеят по няколко песни по мои стихотворения. Ще може всеки да получи и автограф върху тази книга, отбеляза поетът.
„Това е наистина нова стихосбирка. В нея има предимно стихотворения от последните две-три години. Това са стихове за любовта, за приятелството, за трудното време, в което живеем“, разказа Константинов.
Той обясни, че в стихосбирката има особена комбинация от лиризъм и чувство за хумор. Добре е човек да гледа и с хумор на проблемите, освен че трябва да ги решава, каза поетът.
Общо около 80 произведения са включени в новата му книга. Повечето от тях са публикувани преди това в интернет. Стихотворението „Несгъваем човек“, което дава заглавието си и на поетичния сборник, също е вече познато на читателите на Георги Константинов. За първи път авторът го публикува на страницата си във Фейсбук през 2023 г., представял го е и на литературни срещи. За стихотворението той казва, че е интересно и леко иронично.
По думите му „несгъваем човек“ е човек, който не се пуска по течение и не върви по вятъра, а който не се сгъва и не отстъпва, особено пред по-големи от него по ранг хора.
Георги Константинов е роден на 20 декември 1943 г. в Плевен. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно - българска филология в Софийския университет (1967). Работи като редактор в Българската национална телевизия (1967–1971), заместник главен редактор на в. „Народна младеж“ (1972–1973), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983), главен редактор на сп. „Пламък“ (1983–1993). Народен представител е в VII Велико народно събрание (1990–1991), заместник министър на културата (1995–1996). В периода 2000–2014 е председател на българския П.Е.Н. център.
Константинов дебютира с три стихотворения: „Еделвайс“, „На път“ и „Хижа“, публикувани в сп. „Родна реч“ през 1959 г. Сътрудничи на в. „Литературен фронт“, „Пулс“, сп. „Читалище“, „Септември“, „Пламък“, „Тракия“, „Хоризонт“ и др. От 1993 е издател на възстановеното сп. „Пламък“. Дебютната му поетическа книга „Една усмивка ми е столица“ излиза през 1967 г.
Негови книги са „Аспиринов сняг“, „Лявата ръка на бога“, „Дърво и птица“, „Вечерна дъга“, „Любовно разписание“, „Папагалчето Браво“, „Вечно подранил“, „Човек за споделяне“, „Приказки за Румпи-Румп“, „Роднина на дъжда“, „Непадаща звезда“, „Вечерни слънчогледи“, „Неделен човек“, „Миг като вечност“, „Приключенията на Туфо рижия“ и други. По повече от 200 негови стихотворения са създадени песни. Сред тях са „Миг като вечност”, „Предутрин", „Вечер”, „Пасторално”, „Обичам те дотук”, „Неделен човек”, „Любов” и други.
Носител е на наградите Меdalika Pontificia Vatikan (1996), Национална награда за поезия (1979, 1983), Национална награда за детска литература (1987), награда „Петко Р. Славейков“, награда на Министерството на образованието и науката (2001), национална награда за цялостен принос в детско-юношеската литература „Константин Константинов“ (2005).
Негови творби са преведени на гръцки, испански, немски, нидерландски, полски, румънски, руски, сръбски, украински, чешки и други езици.
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Литературата със свое място в „Салон на изкуствата“
От 1 октомври до 15 ноември културният живот в страната ще бъде обогатен с есенното издание на възродения фестивал „Салон на изкуствата“. След близо десетгодишно прекъсване, този значим за нашата култура форум отново се завръща, като този път ...
|
Избрано
Загадката на Агата Кристи: „Те бяха десет“ на театрален език
Театър „Възраждане“ отваря новия си сезон с премиера, която обещава да завладее сърцата на почитателите на криминалните истории и театралното изкуство. Представлението „Те бяха десет“ по Агата Кристи е интерпретация, която съчетава ...
|
![]()
Магията като отражение на обществото
|
Ако сте поропуснали
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |